изцелявал

Речник на българския език

1. изцелявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцелявал е производна форма на изцелявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцелявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцелявал е производна форма на изцелявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изцелявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изцелявал е производна форма на изцелявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изцелявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изцелявал е производна форма на изцелявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).