изцелил е

Речник на българския език

1. изцелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцелил е е производна форма на изцеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцелил е е производна форма на изцеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).