изцедяло

Речник на българския език

1. изцедяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцедяло е производна форма на изцедя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцедяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изцедяло е производна форма на изцедя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).