изцедил
1.
изцедил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изцедил
е производна форма
на изцедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изцедил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изцедил
е производна форма
на изцедя (мин. деят. св. прич. м. р.).