изцвъртял съм

Речник на българския език

1. изцвъртял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изцвъртял съм е производна форма на изцвъртя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изцвъртял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изцвъртял съм е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изцвъртял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изцвъртял съм е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).