изцвъртял си

Речник на българския език

1. изцвъртял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изцвъртял си е производна форма на изцвъртя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изцвъртял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изцвъртял си е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изцвъртял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изцвъртял си е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).