1. изцвъртяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изцвъртяло е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. изцвъртяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изцвъртяло е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. изцвъртяло — мин. деят. св. прич. ср. р.
изцвъртяло е производна форма на изцвъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. изцвъртяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.
изцвъртяло е производна форма на изцвъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).