изцвъртяла

Речник на българския език

1. изцвъртяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцвъртяла е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изцвъртяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцвъртяла е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изцвъртяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изцвъртяла е производна форма на изцвъртя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изцвъртяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изцвъртяла е производна форма на изцвъртя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).