изцвърквали

Речник на българския език

1. изцвърквали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изцвърквали е производна форма на изцвърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изцвърквали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изцвърквали е производна форма на изцвърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изцвърквали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изцвърквали е производна форма на изцвърквам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изцвърквали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изцвърквали е производна форма на изцвърквам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).