изцвилил е

Речник на българския език

1. изцвилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвилил е е производна форма на изцвиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцвилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвилил е е производна форма на изцвиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).