изцвилило е

Речник на българския език

1. изцвилило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвилило е е производна форма на изцвиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцвилило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвилило е е производна форма на изцвиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).