изцвилили

Речник на българския език

1. изцвилили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изцвилили е производна форма на изцвиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изцвилили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изцвилили е производна форма на изцвиля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).