изцвилело

Речник на българския език

1. изцвилело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвилело е производна форма на изцвиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцвилело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изцвилело е производна форма на изцвиля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).