изцвилел

Речник на българския език

1. изцвилел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвилел е производна форма на изцвиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцвилел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изцвилел е производна форма на изцвиля (мин. деят. несв. прич. м. р.).