изхълцало

Речник на българския език

1. изхълцало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхълцало е производна форма на изхълцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхълцало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхълцало е производна форма на изхълцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхълцало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изхълцало е производна форма на изхълцам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изхълцало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изхълцало е производна форма на изхълцам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).