изхрусквало

Речник на българския език

1. изхрусквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхрусквало е производна форма на изхрусквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхрусквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхрусквало е производна форма на изхрусквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхрусквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изхрусквало е производна форма на изхрусквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изхрусквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изхрусквало е производна форма на изхрусквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).