изхрупала

Речник на българския език

1. изхрупала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхрупала е производна форма на изхрупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхрупала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхрупала е производна форма на изхрупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изхрупала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изхрупала е производна форма на изхрупам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изхрупала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изхрупала е производна форма на изхрупам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).