изхриптявал

Речник на българския език

1. изхриптявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхриптявал е производна форма на изхриптявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхриптявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхриптявал е производна форма на изхриптявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхриптявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхриптявал е производна форма на изхриптявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхриптявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхриптявал е производна форма на изхриптявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).