изхрачела

Речник на българския език

1. изхрачела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхрачела е производна форма на изхрача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхрачела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изхрачела е производна форма на изхрача (мин. деят. несв. прич. ж. р.).