изхождало

Речник на българския език

1. изхождало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхождало е производна форма на изхождам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхождало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхождало е производна форма на изхождам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхождало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изхождало е производна форма на изхождам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изхождало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изхождало е производна форма на изхождам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).