изхлузил

Речник на българския език

1. изхлузил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхлузил е производна форма на изхлузя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхлузил — мин. деят. св. прич. м. р.

изхлузил е производна форма на изхлузя се (мин. деят. св. прич. м. р.).