изхлопал

Речник на българския език

1. изхлопал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхлопал е производна форма на изхлопам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхлопал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхлопал е производна форма на изхлопам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхлопал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхлопал е производна форма на изхлопам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхлопал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхлопал е производна форма на изхлопам (мин. деят. несв. прич. м. р.).