изхлипал

Речник на българския език

1. изхлипал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхлипал е производна форма на изхлипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхлипал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхлипал е производна форма на изхлипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхлипал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхлипал е производна форма на изхлипам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхлипал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхлипал е производна форма на изхлипам (мин. деят. несв. прич. м. р.).