изхленчил е

Речник на българския език

1. изхленчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхленчил е е производна форма на изхленча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхленчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхленчил е е производна форма на изхленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).