изхленчила

Речник на българския език

1. изхленчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхленчила е производна форма на изхленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхленчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изхленчила е производна форма на изхленча (мин. деят. св. прич. ж. р.).