изхленчела

Речник на българския език

1. изхленчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхленчела е производна форма на изхленча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхленчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изхленчела е производна форма на изхленча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).