изхленчел

Речник на българския език

1. изхленчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхленчел е производна форма на изхленча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхленчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхленчел е производна форма на изхленча (мин. деят. несв. прич. м. р.).