изхитряло съм

Речник на българския език

1. изхитряло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изхитряло съм е производна форма на изхитря (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхитряло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изхитряло съм е производна форма на изхитрям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхитряло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изхитряло съм е производна форма на изхитрям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

4. изхитряло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изхитряло съм е производна форма на изхитрям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

5. изхитряло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изхитряло съм е производна форма на изхитрея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

6. изхитряло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изхитряло съм е производна форма на изхитрея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).