изхитряла съм

Речник на българския език

1. изхитряла съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изхитряла съм е производна форма на изхитря (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхитряла съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изхитряла съм е производна форма на изхитрям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. изхитряла съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изхитряла съм е производна форма на изхитрям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

4. изхитряла съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изхитряла съм е производна форма на изхитрям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

5. изхитряла съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изхитряла съм е производна форма на изхитрея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

6. изхитряла съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изхитряла съм е производна форма на изхитрея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).