изхитряла е

Речник на българския език

1. изхитряла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхитряла е е производна форма на изхитря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхитряла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхитряла е е производна форма на изхитрям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изхитряла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхитряла е е производна форма на изхитрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. изхитряла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхитряла е е производна форма на изхитрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. изхитряла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхитряла е е производна форма на изхитрея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. изхитряла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхитряла е е производна форма на изхитрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).