1. изхитряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
изхитряла е производна форма на изхитря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2. изхитряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.
изхитряла е производна форма на изхитря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).
3. изхитряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
изхитряла е производна форма на изхитрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
4. изхитряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
изхитряла е производна форма на изхитрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
5. изхитряла — мин. деят. св. прич. ж. р.
изхитряла е производна форма на изхитрям (мин. деят. св. прич. ж. р.).
6. изхитряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.
изхитряла е производна форма на изхитрям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).
7. изхитряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
изхитряла е производна форма на изхитрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
8. изхитряла — мин. деят. св. прич. ж. р.
изхитряла е производна форма на изхитрея (мин. деят. св. прич. ж. р.).