изхитрила

Речник на българския език

1. изхитрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхитрила е производна форма на изхитря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхитрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изхитрила е производна форма на изхитря (мин. деят. св. прич. ж. р.).