изхитрели

Речник на българския език

1. изхитрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изхитрели е производна форма на изхитря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхитрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изхитрели е производна форма на изхитря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. изхитрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изхитрели е производна форма на изхитрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. изхитрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изхитрели е производна форма на изхитрея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).