изхилил е

Речник на българския език

1. изхилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхилил е е производна форма на изхиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхилил е е производна форма на изхиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).