изхвърчи

Речник на българския език

1. изхвърчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изхвърчи е производна форма на изхвърча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изхвърчи — повелително наклонение, ед. ч.

изхвърчи е производна форма на изхвърча (повелително наклонение, ед. ч.).