изхвърчаха

Речник на българския език

1. изхвърчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изхвърчаха е производна форма на изхвърчам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхвърчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изхвърчаха е производна форма на изхвърчам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изхвърчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изхвърчаха е производна форма на изхвърча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. изхвърчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изхвърчаха е производна форма на изхвърча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).