изхвърчах

Речник на българския език

1. изхвърчах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изхвърчах е производна форма на изхвърчам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изхвърчах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изхвърчах е производна форма на изхвърчам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

3. изхвърчах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изхвърчах е производна форма на изхвърча (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

4. изхвърчах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изхвърчах е производна форма на изхвърча (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).