изхвърчал си

Речник на българския език

1. изхвърчал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал си е производна форма на изхвърчам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изхвърчал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал си е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изхвърчал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал си е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. изхвърчал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал си е производна форма на изхвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. изхвърчал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал си е производна форма на изхвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

6. изхвърчал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал си е производна форма на изхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).