изхвърчало е

Речник на българския език

1. изхвърчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчало е е производна форма на изхвърчам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхвърчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчало е е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхвърчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчало е е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. изхвърчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчало е е производна форма на изхвърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. изхвърчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчало е е производна форма на изхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. изхвърчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчало е е производна форма на изхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).