изхвърчалото

Речник на българския език

1. изхвърчалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

изхвърчалото е производна форма на изхвърчам (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. изхвърчалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

изхвърчалото е производна форма на изхвърча (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).