1. изхвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изхвърчало е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. изхвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изхвърчало е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. изхвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.
изхвърчало е производна форма на изхвърчам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. изхвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
изхвърчало е производна форма на изхвърчам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).
5. изхвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изхвърчало е производна форма на изхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
6. изхвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изхвърчало е производна форма на изхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
7. изхвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.
изхвърчало е производна форма на изхвърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).
8. изхвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
изхвърчало е производна форма на изхвърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).