изхвърчали са

Речник на българския език

1. изхвърчали са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

изхвърчали са е производна форма на изхвърчам (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхвърчали са — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изхвърчали са е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изхвърчали са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изхвърчали са е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. изхвърчали са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

изхвърчали са е производна форма на изхвърча (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

5. изхвърчали са — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изхвърчали са е производна форма на изхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. изхвърчали са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изхвърчали са е производна форма на изхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).