изхвърчалият

Речник на българския език

1. изхвърчалият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

изхвърчалият е производна форма на изхвърчам (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).

2. изхвърчалият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

изхвърчалият е производна форма на изхвърча (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).