изхвърчалия

Речник на българския език

1. изхвърчалия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

изхвърчалия е производна форма на изхвърчам (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. изхвърчалия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

изхвърчалия е производна форма на изхвърча (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).