1. изхвърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.
изхвърчали е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).
2. изхвърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.
изхвърчали е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).
3. изхвърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.
изхвърчали е производна форма на изхвърчам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).
4. изхвърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.
изхвърчали е производна форма на изхвърчам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).
5. изхвърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.
изхвърчали е производна форма на изхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).
6. изхвърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.
изхвърчали е производна форма на изхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).
7. изхвърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.
изхвърчали е производна форма на изхвърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).
8. изхвърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.
изхвърчали е производна форма на изхвърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).