изхвърчала съм

Речник на българския език

1. изхвърчала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчала съм е производна форма на изхвърчам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхвърчала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчала съм е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. изхвърчала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчала съм е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

4. изхвърчала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчала съм е производна форма на изхвърча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

5. изхвърчала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчала съм е производна форма на изхвърча (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

6. изхвърчала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчала съм е производна форма на изхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).