изхвърчала

Речник на българския език

1. изхвърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчала е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхвърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчала е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изхвърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изхвърчала е производна форма на изхвърчам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изхвърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изхвърчала е производна форма на изхвърчам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. изхвърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчала е производна форма на изхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. изхвърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчала е производна форма на изхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

7. изхвърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изхвърчала е производна форма на изхвърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

8. изхвърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изхвърчала е производна форма на изхвърча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).