изхвърчавало съм

Речник на българския език

1. изхвърчавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчавало съм е производна форма на изхвърчавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхвърчавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчавало съм е производна форма на изхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхвърчавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчавало съм е производна форма на изхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).