изхвърчавало си

Речник на българския език

1. изхвърчавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчавало си е производна форма на изхвърчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхвърчавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчавало си е производна форма на изхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхвърчавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчавало си е производна форма на изхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).