изхвърчавали

Речник на българския език

1. изхвърчавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изхвърчавали е производна форма на изхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхвърчавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изхвърчавали е производна форма на изхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изхвърчавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изхвърчавали е производна форма на изхвърчавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изхвърчавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изхвърчавали е производна форма на изхвърчавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).